Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Виждате ли ги всеки ден, или вече те са част от архитектурата и пейзажа на големите градове?

Според вас, кои категории деца се причисляват към групата на  братчетата на Гаврош?

Спонтанното ми решение да пиша по темата дойде от друг момент в живота ми, защото малкия ми племенник, за когото всеки път разказвам вече умира. Няма връщане назад, никой нищо не може да направи, а той е само на 5 години. Всеки един от нас е бил свидетел на някоя грозна сцена. Спомням си София от преди години, когато по улиците имаше множество бедни и просещи хора. Жени, мъже деца. Гладни и освирепели.

Спомних си за един случай, когато излизах от един голям супермаркет,  когато едно дрипаво дете застана срещу мен и ме гледаше втренчено.  Реших да му дам един шоколад, но детето не го прие. То продължаваше да гледа количката, която бях напълнил с всякакви продукти. Неговото присъствие ме притесни и исках да го изгоня с думите - Ти баща и майка нямаш ли бе, изчезвай, те да те нахранят. Но никога, абсолютно никога няма да постъпя така с човек. Реших да му дам пари, а той избяга.  Според вас актуално ли това стихотворение на Смирненски и днес? Днес прочетох една статистика, че повече от 1 милиард хора по света гладуват.

Колко ли от тях са деца?

Истински гладните деца в града не просят, те никога няма да се унижат въпреки, че умират от глад. Мъчно ми е за тези деца. Още повече, че те не се набиват на очи, трудно можеш да им засечеш жадуващия поглед, защото те го крият, а това е вече голяма трагедия. Всички сме хора и трябва да продължим да бъдем такива, въпреки мизериите и трудностите, които ни съпътстват. Пак изниква образа на онова дете, което гледаше пълната ми количка с провизии. Задавам си въпроса, какво можех да направя за него. То е жертва, както много други деца. Най-страшното е, че детето не беше от малцинствата.

Остава ми мисълта, че явно е онемяло от вида на това, което бях напазарувал, а може би е било гладно и като е видяло толкова храна и се е захласнало. Иначе не ме е срам да предприема каквото и да е, напротив предложих помощта си защото това с нищо не ме ограничава.  Купувал съм хляб на една баба. Седнала милата на стълбите през  входа на блока където живее майка ми в Младост 2 и плаче, няма сили да се пребори с глада.  Беше протегнала краката си....които направо ме ужасиха, бяха тънки като китките ми. Дадох пари на сина ми и той отиде да и напазарува храна, след което тя захапа топлия хляб и бавно с хиляди благодарности я изпратихме да се прибере. Но след това какво ли е станало? Дали все още са се намерили други добри хора като нас да и помогнат, а такива като нея има много.

Толкова много мъка и жал ме натискат при тези спомени, че искрено казвам, нямам никакво намерение да се прибера в България, защото мога да стана пак свидетел на подобни сцени, а те остават дълбоко в съзнанието ми. Защото това е трагедията на цял един народ.

Нещата са толкова цинично изтървани, че чак стихотворението ( да ме извинява Смирненски, вечна му памет) ми звучи наивно може би? До известна степен. Има и такива деца, които просят и след това получават дребни трохи. Възможно е да не правя достатъчно добре анализ на разсъжденията ми, възможно е да не постъпвам честно и правилно спрямо този болен въпрос, но просто ще подмина подробностите. Те не са нужни никому.

Картината е ясна! Има обаче нещо друго, което също прочетох, като статистика. Преди време са сдърпах с някои автори в сайта относно темата за емигрантството и въобще за темата - криворазбран европеизъм и демократичен мироглед, който се е настанил в последните 20 години в България. Ще спомена защо:

-  88 на сто от българските ученици познават вкуса на алкохола, а 73 процента надигат чашката поне веднъж месечно. Това сочат резултатите от изследване на MBMD, направено със съдействието на Националния център по наркомании. Участници в него са били 2200 ученици от столични училища . Не коментирам!

- 10 на сто от момичетата и 25 на сто от момчетата вече са се напивали, а 50 на сто от момчетата си признават, че вече могат да бъдат считани за редовни пиячи. При момичетата делът е малко по-нисък – 40 на сто от девойките твърдят, че не могат без любимото питие. Предпочитана напитка на младежите е бирата, следвана от твърдия алкохол, сочат резултатите от анкетата. Не коментирам!

- Въпреки прокламираната масово нетърпимост към тютюна 60 на сто от учениците заявяват, че пушат. Една трета се определят като „твърди пушачи“ – тоест палят цигара всеки ден. Притеснителното е, че пада възрастовата граница за „първия фас“ – за все повече деца тютюнът става добър познат на около 12-годишна възраст. На практика всеки шести ученик в VI-VIII клас пуши, а в ХI и ХII клас вече за половината гимназисти папиросите са част от ежедневието.

-  Печалната статистика сочи още, че един на всеки пет ученици е пробвал сънотворни, а 10 на сто са търсили утеха в успокоителните хапчета. Също такъв е процентът и на гимназистите, които са опитвали комбинация от таблетки и алкохол.

- На всеки втори ученик в столицата е бил предлаган наркотик, а 3 процента са били принуждавани да се друсат принудително. Най-разпространената дрога е марихуаната, която е в „актива“ на 28 на сто от учениците. 14 процента са опитвали хашиш, а всеки десети познава вкуса на екстазито и амфетамините. Въпреки близкото си познанство с дрогата учениците са добре запознати с вредното й влияние – 82 на сто знаят, че пристрастяването към хероина крие риск за здравето.

-  Три четвърти от децата смятат, че наркотиците представляват опасност за държавата.

В София има 128 731 ученика. По данните на изследването това означава, че:

- над 77 220 от младите хора в София пушат;

- Над 36 000 използват леки наркотици (марихуана);

- Повече от 12 800 млади хора са опитвали екстази/амфети, също толкова – сънотворни.

Липсва статистиката, колко деца в София и въобще в България гладуват?