След дълги размисли и уточнения звъннах в клиниката и запазих час в средата на месец септември. Всичко беше предвидено с изключение на това, че все още не популярната здравна европейска карта беше табу или по скоро тера инкогнита в България, за нея знаеха малцина.

Настана месец септември, тъщата кацна бодро и спокойно на националното летище в Белгия и след два дни беше дългоочакваното събитие. Първата част от програмата включваше посещение при аудиологист. Човек, който се занимава изключително с настройките на импланта. Това е една доста деликатна работа, която изисква много време и часове тренинг, подготовка, настройки, за да може да бъде прецизно настроен мини чипът вътре в главата така, че да започне да различава всеки един тон, полутон, звук и каквото се сетите. Започнаха първоначалните тестове, за да се провери текущото състояние.

Тъщата трябваше да реагира на определени звуци, които чува. За съжаление не отреагира на нито един звук,  след което се преместихме в залата с техника, която позволява ръчна дигиталната настройка. Още след първата минута г-жата гледаше учудено и цъкаше с език като швейцарски часовник. Опита се да въвежда някакви кодове и пароли и каквото можеше там да се прави в някакъв прозорец, но неуспешно всеки път излизаха заплашителни съобщения. Може да се каже, че има закодирана някаква страшна информация или страшна тайна, която е достъпна за членове на ФБР.  Спомням си, че в нашата малка Родина,  Балканът също пази своите тайни,  но това не означава, че трябва да станеш научен изследовател, за да можеш да ги разгадаеш. Започнаха да ме обливат топли и студени вълни. Не знаех какво да правя, да се кефя на супер техниката или какво.

След минута мълчание г-жа Сузана с усмивка ми каза. Имаме малък проблем. Информацията за предишна настройка е кодирана и не мога да вляза в основния панел с информация за да видя какво е правено.  Ужас, почувствах се, като Али МакБийл в съда, когато са смали и на бърз кадър се изгуби в тълпата, или още по-лошо почувствах се изхвърлен в кофата за боклук. Ако можех да напипам тази или този, дето са си играли с апарата направо ще ги набия с пръчки. Е, не като Деян, който търчи из гората извиващ се, като кръшна змия, но в края на краищата неговата сексуална ориентация няма значение, тя си е негова работа но с удоволствие бих откраднал от неговите съчки за да набия този гнил гъз, който е сътворил тази велика глупост.

Ние сме малък, но много прост народ. Истина ви казвам. Аз лично съм са нагледал на страхотни простащини. Добре все пак, че 20-30% от народа не е такъв и това е единственото успокоение, но си представих подобна ситуация в България на какво ще стана свидетел. Особено, ако има някоя нервна лелка или незадоволена медицинска сестра, която освен личната си несгода и пиене на кафе може да ви вгорчи живота. Особено ако вие също сте достатъчно елегантно нервни и саркастични да се оправяте в подобни ситуации. Каквото и да ви казват, по-добре си го изкарайте на подобни твари, защото ще се почувствате по-добре, отколкото да акумулирате всичко вътре в душата си.

Но по същество, усмихнатата Сузана се обади на няколко телефонни номера и след малко получи дълго мечтания код. Влезе в системата и ахна... направо чудо. За обикновения читател ще спомена, че ако трябва да градите нещо от 0 до 9 нормално е да започнете от 0-та, нали така. Започвате от базата, от основата, от гредите и т.н., докато стигнете до покрива. За нейна голяма изненада, а ние опулени, като свине в стърнище нямаше как да реагираме освен, че започнах на ум да псувам, яко и юнашки всичко живо дето мърда и живее в България. Ей, светът ще се свърши, но българската простотията – не.

Апаратът беше „безупречно” разстроен и така нагоден, че със сигурност не може да функционира. Тъща ми беше достатъчно деликатна да ми обясни следното, което така и не преведох на аудиолога, цитирам: - Понеже тези хора в България, които се занимават с поставянето и настройките на апаратите, са все още „новаци” и много неща не разбират, затова тя била подложена на експериментална настройка за да могат да напаснат всичко и така месеци наред, отново в глухота без надежда да чуе никакъв звук. Един час по-късно все така усмихната и мила Сузана прави разни изчисления и цъкаше наляво и надясно в компютъра и включваше разни кабели в апарата на тъщата и така в един момент, тя каза: Започваме от нулата и така докато се появят първите признаци за чуване. След още един час, вече имахме готов резултат и тъща ми успя да  чуе някои от думите, които и произнасях. Значи има надежда. Беше много трудно, но не и непоправимо.

В края на сеанса, Сузана ни каза, че започваме 4 пъти в седмицата настройки и тренинг така, че няма проблем. След което следваше другата част от визитата в клиниката. Тя беше при първата асистентка на Професор Герсдорф, професор ДеГуж, която се занимава единствено със след оперативни прегледи, изследвания преди и след операцията. Направи задължителното си интервю с пациента, няма да спестя суперлативи за тъщата, която е бивш учител по английски език и автор на 3 учебника издадени в България. Двете се разбираха чудесно и така, моето присъствие беше излишно въпреки, че и аз владея езика на Шекспир. Когато настъпи дългоочаквания момент на преглед, професорката извика силно????...

Беше ужасно, като от филм на ужасите.  Имаше вид на човек, който щеше да получи удар или нещо подобно. Няма да ви обяснявам какво направи в този момент, но тя каза, че няма да допусне тъщата да излезе от болницата, защото животът и бил опасно застрашен. Господи, помислих си какво е станало?

Първо апарата блокиран, ами сега какво?

Ще спомена само, че този имплант има общо 24 електрода, които се пъхат във всеки нерв, който има за задача да ги възбуди и да възстанови тяхната функция. Българските величия и светила в родната медицина, оставили 6 от тези електроди без включване, ей така просто висящи във въздуха, но забележете под напрежение. Всеки момент, готови да реагират така, че  при една малка настинка и вирус, да пренесат всичко във вътрешността на главата и хоп, един бърз менингит и после – както се казваше: Сбогом Гергино.

Чудно нали? Професорката свика спешен консилиум от лекари и всички гледаха на екрана това чудо на техниката, свързано, не свързано, функциониращо и почти не функциониращо. Идваше ми да се обърне земята в този момент. Тъща ми не разбираше каква беше тази суетня около нея, но професорката само прочете на глас какво беше написано в епикризата издадена от същия този доцент Цветков, надлежно преведена на френски език. В последствие разбрах, че същия този индивид заповядвал на медицинската сестра да пише това, което той иска,  и я поправял поне три пъти докато не получи това, което иска. Истината беше ясна, тя не отговаряше на това, което беше направил в ухото на клетата жена.

Общо взето нищо! Нищо не беше направил, беше си оставил и ръцете и краката и всичките си вътрешности в тази операция, която струва цяло състояние. Лекарският консилиум реши, че жената ще бъде оперирана по спешност, защото тя не може да остане в това състояние. Лекарската етика не го допускала. Разбира се, само, че лекарската етика на българските им колеги, беше набита някъде дълбоко в лабиринта на собствената им некомпетентност. Оказа се, че тази операция ще струва пари, а нито моето семейство, нито тъща ми беше предвидила тези разходи. Тогава получихме блага вест от  финансовия отдел на клиниката, която промени ситуацията изцяло.  Госпожата от финансите ми обясни, че след като тъща ми е жител на Европейския съюз, тя трябва да има европейска здравна осигурителна карта с която няма да плаща нищо, нито за операцията, нито за настройките, консултациите. Нищо??? Казах си, това не е истина бях чувал за тази карта, но съмненията ме глождаха непрекъснато. Поисках да ми разяснят ситуацията, на разбираем език и хората ми показаха документ, в който едно единствено изречение казваше всичко: Всички граждани от ЕС имат право на адекватно лечение във всяка една болница и клиника на територията на съюза, стига да има условия за това и след като държавата приемник безапелационно установи, че няма конкретни условия и методи и средства в родната държавата origine на този гражданин да бъде извършена дадената интервенция.

Ха така, те ти булка Спасов ден. Даже се почувствах горд, защото българските граждани са имали права. Вече писах по този въпрос материал, който беше публикуван през 2008г. Както и да е осигурихме по втория начин молбата, която трябваше да се изпрати в България, снимка и прочее, както и 10 лева такса, намерихме връзки по всички правила на българската корупция и картата беше извадена по втория начин и в срок, преди да бъде извършена интервенцията. Даже беше изпратена по DHL директно на домашния ни адрес. Ето така се вършат нещата с замах и ако нещо което не се купува с пари, то бъдете сигурни, че се купува с много пари. Въобще не ми пукаше какви проблеми можех да навлека на моите познати и приятели дипломати от различни министерства, които работят все още в Брюксел. Трябваше ми заветната карта.

Операцията беше извършена, всичко беше елиминирано, оставаше да се молим за цялостно възстановяване и тогава професорката ни предупреди, че това ухо няма да може да приеме апарата, защото е неправилно поставен и диагностициран. Първо защото не функционира качествено и още ухото страда от постоянно възпаление, което може да предизвика други здравословни проблеми.

Въпреки всичко започнаха лечението на тази инфекция и само след седмица две вече първите процедури по настройката започнаха. Факт, че само 5 месеца по-късно тъща ми започна да чува с около 40 процента капацитет. Не е ли чудо?  Усмихната Сузана си вършеше перфектно работата и за наше щастие здравната каса на Републиката България плащаше всичко и безропотно, защото доцент Цветков се беше „усрал” на метеното. В един момент, когато белгийците прецениха, че нещата вече са овладени, инфекцията туширана, направиха предложиха на тъща ми да продължи с настройките в България. Не за друго, а защото има известни различия между звуците на френски и тези на български, които трябваше български специалист да направи. Такъв липсваше! Трябваше да бъде намерен специалист логопед, който е специализирал подобен вид процедура но така и не можахме да намерим.

Всичко, това изразено във времето продължи до средата на 2009г., когато в един момент, тъща ми започва да получава отново болки в ухото и екипът от специалисти в България отсече – инфекцията е започнала отново, какво са направили тези белгийци, защо са затворили ухото, защо са пипали тяхната работа? Не трябвало да слагат другите електроди, те не разбирали нищо...

Ето оттук започва великата сага, която не може да извини действията на българските лекари защото това което извършват в последствие е повече от престъпление...