|
Написано от Росен Алексиев
|
|
Неделя, 04 Април 2010 22:20 |
Преди време имах възможността да описвам различни кътчета от света където ме замъкваше работата. Понякога пътешествията се превръщаха от досадни задължения в скромна ваканция. Отново имам желанието да продължа тази моя традиция да описвам посетени от мен държави, въпреки завистта на някои читатели за това.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Николай Николов
|
|
Четвъртък, 01 Април 2010 12:14 |
|
Онзи денка на протеста
Ушев бабите наплеска,
но дойдоха хулигани,
със качулки и тигани.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Антоанета Палева
|
|
Сряда, 31 Март 2010 22:32 |
|
Вятърни мелници в погледа имаш замечтан и отнесен на някъде... Усмивката винаги грее от твойто лице ! Не искам да виждам тъга на лицето ти, не и позволявай да вземе...
|
|
продължава>
|
|
Написано от Росен Алексиев
|
|
Вторник, 30 Март 2010 21:43 |
|
Често се връщам в спомените от детството. Беше чудно време, спокойно, без наличието на шляещи се бандити, клошари, улични помияри и каквото се сетите. Казвам, че беше спокойно в смисъл на това, че вечер децата играехме до късно, седяхме на пейките пред кооперацията и гледахме звездите.
|
|
продължава>
|
|
|
Раздяла с родното училище |
|
Написано от Николай Николов
|
|
Четвъртък, 01 Април 2010 12:22 |
|
Звънецът пак удари, но не беше както преди -това беше звънеца на последните ми дни в родното училище. Учителката пак започна всички да брои, но беше по различно от преди ,всички бяхме тук с усмихнати лица и весело си приказвахме.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Стела Недкова
|
|
Четвъртък, 01 Април 2010 07:05 |
|
Навън вали-снежинки бели
танцуват нежно във нощта.
Обсипват клоните дебели
белеят се във тъмнината.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Константин Константинов
|
|
Сряда, 31 Март 2010 15:26 |
|
Всичко започна когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям , че може и да е истина.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Мария Маринова
|
|
Вторник, 30 Март 2010 10:45 |
|
Събуждате се от оглушителен вой на сирени. На мозъка Ви му трябват минутка – две за да обработи постъпващата информация. Сънен и стреснат умът Ви се лута в лабиринт от мисли, чувства, спомени. Трескаво се опитва да разпознае звука, опитвайки да го свърже с дати, събития, въобще всичко натрупало се в паметта Ви.
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
|
|
Страница 10 от 59 |